Обичам различните му нюанси и измерения, обичам природните му въплъщения – многобройни в света на флората и на минералите. В цветния спектър му е отредена най-високата честота на вибрация, доловима от човешкото око; следващата вълна е на ултравиолета, който остава невидим за нашите сетива. Така го и усещам – все още в реалността, но на самия праг на магията, на свърхсетивността. За него Леонардо да Винчи е казал: „Медитацията може да бъде десетократно по-силна под лилава светлина, приникваща през цветното стъкло на тиха църква.“
Обичам да медитирам с представата за лилаво. Това ме прави фина и прозрачна, невидима и изплъзваща се от оковите на деня. Някак лилавото е моят антидот срещу дозата ежедневие, в досадната част на безвусната му, но задължителна повтаряемост, без която, уви, животът би бил практически невъзможен.
Затова се и опитвам да опазя неговата чистота и мигновеност, като не позволявам принизяването му до обичайното. Понякога съм се питала: защо, след като обичам този цвят, никога не съм оцветила в него нито едно пространство в дома си. Нямам дори една покривка за маса в този толкова любим мой цвят!
И ето причината: за да не „изхабявам“ неговата магична ефимерност, потенциала му да се претворява в муза! Това не е за всеки миг, ден и час, не е за тапети в хола. Това е за избрани моменти от живота. Пикови. Когато Словото се лее свободно, а Космосът прелита през теб като бърз влак. С такива състояния - редки и.. метафизични - отъждествявам проявленията на Лилавото.
И странно – споменах, че избягвам да се обграждам с лилаво в еждневието си, но това не се отнася по никакъв начин за цветята. Може би защото тяхното предназначение в живота ми е специално, защото те са моята Муза, моят Генератор на Високи Вибрации, моето Добро Настроение J... Така че – обожавам Лавандулата, Петуниите, Люляка, Лилавите Лалета, Коледничето, Лилавите Орхидеи, Циклами, Хортензии, Астри, Хризантеми, Магнолия, Минзухар, Мащерка и десетки други. Те са в саксиите и в градината, навсякъде и през всички сезони - близо до мен. Мое „quatre saisons“ вдъхновение и порив за екстраординерност в един не особено въодушевяващ, делничен свят.
Така е и с дрехите. Обичам ги във всички нюанси на лилавото. Е, не се обличам в тях ежедневно, но когато се нуждая от специално поощрение, от „повдигане на духа“ - ръката ми сутрин сама посяга към някой лилав пуловер или сукман. Имах колежка преди много години, която понякога се обличаше в пъстри цветове (лилавото задължително присъстваше) и казваше, че днес е в антидепресантната блуза или пуловер J. Много точно определение. Сякаш обвивайки се в този специален цвят отвън, се надяваш магията му да проникне и вътре в теб, отвъд физическата ти опаковка. Да те зареди с доза необичаен поглед, с щипка проникновение.
Лилаво. Необхватно и недостижимо - като тайнствен залез над планински хребет, с облаци, обвити в сияйните нюанси на пурпура. Зона на мечтите, на неосъзнатите пориви, на далечните дестинации. И Deep Purple разбира се. Магията на рока, сега и завинаги. Една нищожна епсилон-частица от непребродните дебри на Вселената, за момент „осветена“ от Видимото Лилаво, за да направи щастливи онези, които са имали своя Досег и сетивата си да му се насладят! Аз бях там също и все още съм, понякога. Когато слушам Пърпъл, се чувствам млада и дръзка, и не само защото това е музиката на моето юношество и младост, а защото в нея все така продължавам да откривам пластове магия, сякаш навлизам все по-навътре в Дълбокото Лилаво, с неговия безкраен диапазон! Според легендата името на бандата е дадено на съвсем случаен принцип – това било заглавието на любимата песен на бабата на Ричи Блекмор, изпълнявал я някой си, чието име не помня. Може и така да е. Тази версия дори много ми допада поради своята иносказателност. В смисъл, че шеговито посочва намесата на божия пръст в цялата история: Днес не си и представяме име, което би им подхождало повече! ...Ами да, кой ще отрече, че Случайността е най-добрият сценарист, както и най-умелият събирач на точните хора с потенциал за симбиоза?! Веднъж поставила ги на едно място, спокойно може да се оттегли и да остави Музиката в техните ръце, а славните парчета, които слушаме без следа от изхабяване вече половин век са доказателство за 'божествените' й умения.
Любимите лилави моменти. Аз ги свързвам с творческа изява или възхищение. Смятам, че ние хората притежаваме по две същности, които балансират живота ни – на съзерцатели и на съзидатели. В тези две свои проявления ние често преплитаме вкусове, багри и вдъхновения. Затова и обичайно хора на изкуството се култивират в среда, в която то присъства трайно. Е, има и целунати от Бога индивиди, които, макар и израсли в неплодородна среда развиват забележителни умения. Но това е по-скоро изключението, което доказва правилото или изказано по друг начин – доказателството за отвъдния произход на човешкия гений. Мнозинството творци развиват простосмъртния си талант с учене, с работа, и в немалка степен – поощрени от образците на своите вдъхновители. Така че: съзерцанието нерядко поражда съзидание. Не задължително в същия или дори в подобен творчески план. Но като част от своята изява – то, съзизаданието, чрез своя резултат прониква, пласт след пласт - достигайки до лилавата, магична същност на съзерцателя. И отприщва нейния собствен съзидателен поток. Дали ще остане мимолетен и самотен копнеж по необичайния свят отвъд хоризонта или ще инициира вграждането на нова, творческа тъкан с трайни последици за приносителя, кой може да предположи? Факторите са многобройни и не се поддават на осмисляне. Хубавото в цялата работа е че днес те може да са валидни, а утре – не. Така че надеждата [да се впуснем в Приключението] винаги остава жива.
Достатъчно е да държим чифт лилави очила подръка, че току-виж – потрябвали.
Както и куража си да погледнем през тях в мигове, когато светът ни изглежда черен.
