В книгата „Под небето на Тоскана“ авторката Ф.М. разказва забавна история за строителен предприемач, който, след оглед на къщата й във връзка с пореден предстоящ ремонт, се подсмива небрежно и изрича нещо от сорта на „нищо работа, signori, cinque giorni”. След около месец работата по ремонта е все още в ход ;)... Cinque giorni обобщава схващането ми за понятието 'планиране', както и за много други неща от живота, които се случват между Понеделник и Петък - сакралните [5] ...
понеделник, 13 февруари 2017 г.
Нищо не трябва да стои
Както чух да цитират един китайски гуру: нищо не трябва да стои - вътре, в човека.
Всичко трябва да преминава, да бъде пропускано да се движи, да не се задържа за нито един излишен миг. Вълнения, емоции, излишни знания, излишен багаж от всякакво естество - друм!
Всичко, което, съзнателно или не, не успяваме да освободим навреме и задържаме вътре в себе си, е блокаж, който се превръща в болест.
Енергията трябва да има обезпечени добре проходими пътища през нашата физическа и ментална същност.
Движението е от фундаментално значение в тази връзка.
Изпразването на мисълта от съдържание - също.
Фобиите и маниите намират поле за изява единствено върху застояла материя.
Състоянието на покой не трябва да се бърка със застоя.
То е диаметрално противоположно и се отъждествява с равномерното и спокойно преминаване на енергията, без пречки и препятствия.
То е желаното от мен състояние.
Повратната точка, която... е време да достигна, шест месеца след като се разделих с предишната си среда. Физически. Защото съзнанието ми все още е обременено.
Нуждая се от прочистване, посредством което да достигна състоянието на вакуум, освобождаващо ме за превключване към нова среда.
Switchover.
Време е да го пусна да си ходи.
Моето минало свършено.
Абонамент за:
Коментари (Atom)